Teh F O O D!!!!!

OK, my dearest friends. Today I’m not that tired and I will write my second article in English. Yeah, actually I’m in good mood now. I was very sleepy during the week – a lot of parties and things like this. I still don’t have much work so I don’t stay till late and actually I’m home before 5:30 pm.

Yesterday I went with some Indian friends from the company to an Indian restaurant. Very small one so it seemed like we are at someone’s dining room! It was spicy but not that much. I mean you could choose how spicy you want your food. So in the end it was very good. Actually because of these spices you don’t need meat that much. I mean you know that most of the I

ndians are vegetarians. But the food was really good!!!! Now I have a customer’s card and when I visit the restaurant 30 times, I will have a free meal. Haha, I really liked it (because it felt like home ^^) but even if I go often, I don’t think I will have 30 times. J So I would like to bring my friends who are coming in town. I was with my colleague Sumiya (this is her last name but still I’m not used to call her Yumi, you know in work we are always like Sumiya-san, etc). In the end she happened to be very good company. Liking some sweet (KAWAII) things and the other colleagues can’t even imagine about this personality of hers. So in the end the Indians happened to have deserts – very sweet ones! We had something like ice-cream and a moose. And the Indian bread – again, it was very delicious. I remember when we went to an Indian restaurant in Bulgaria and we really liked the bread then. And in the very end we had chai. Yes I was very surprised when they told me that the Indian tea is called „chai”.

In Bulgaria we use the same word for tea. And then Aditya told me that he met another similar word for one dish when I showed them my presentation about Bulgaria. (Yes, I showed the same presentation in Hitachi too). So we have this very popular meat balls named „kyufte” and in India they also have meat balls named „kufta”. You see? Very similar. In the end we concluded that words like these may be have some oriental origin. Because we all know the Bulgarian history and that Turkey is our south neighbor there are a lot of Turkish words that we are using in Bulgaria. I don’t know where kyufte comes from but anyways......

In the end what happened – in Japan I can enjoy not only the Japanese food but also Indian. Mrs. Sumiya told me that there are also Korean, Thai, Italian restaurants and next time we have to try them instead. Actually I’m eating Japanese food for 2 weeks. I have breakfast and dinner in the dormitoty. At first I liked it and resently may be I’m used to it and I don’t enjoy it that much. Actually it is not bad food. I like it but the first couple of days I had more rice than I ususally have for one month!!!! And now I need a western restaurant! Actually for breakfast I have some meat (sometines), some vegetables and I can have a bowl of rice and miso-soup. Actually my friends here told me that they need only rice and miso-soup and some natto (sticky beans) and they will be just fine. OK, even if I liked rice in the past, I simply cannot eat rice 3 times a day!!!!! So the next week I will try to make a lunch box (obento). And I will have some fresh salad and sandwich. I decided not to have dinners in the dormitory these coming weeks. I need some rest from the rice but I will miss my miso-soup. I really liked it and it’s because I ate soups a lot in Bulgaria. And the good thing is that usually with the dishes you have some fresh vegetables. Also something that I like a lot. So it’s not only rice and miso. Especially the home made food – it is very delisious. Mrs. Sumiya also invited me to her home and she said that I will have some home-made food and I will meet her famity – parents, younger sister and brother. Anyways she is very cute and talkative. Actually at work I was a little bit worried to bother her while she is working because she looks very concentrated but in the end she told me that since everyone around are so quiet she longs to talk with someone – I think I found my man!

And about the food here I think I said most of the esebtial things.

Originally I wanted to write about my welcome party in Tokyo and about the other days I spent there. But actually I wanted to tell you more about my life in Hitachinaka.

Oh, my!!! I didn’t tell you the most important thing – I am saved!!! Their yogurt is exactly like the Bulgarian!!! If you are Bulgarian you need yogurt and white chees to survive abroad. At least I need these things. They don’t have white cheese but at least the yogurt is great and I can make this summer soup tarator!!!! おいしい！ Before I came here I ate 1 box of yogurt almost every day. So now I’m happy to have yogurt also almost every day. But when I make a salad.....WHERE IS THE WHITE CHEESE?????

Travelling..... Sofia-Munich-Narita

Hi, everyone^^ It's been a while. I had a real intention to write here but actually when I have to start writing I feel more lazy than you could ever imagine. But anyways may be I'm in a different mood, so..... Let's start from the beginning. And sorry, but forget about the English. I'm continuing in BULGARIAN, muhahaaha ^__^
Та, да започнем отначало....

Откак се помня все слушам как разни хора пътуват със самолет и им става лошо и какви ли не гадни истории свързани с това и дългите полети. Аз пътувах повече от 12 часа, да не кажа че май бяха 15! Тръгнах от София на 11.03 с полет на Луфтханза, прекачване през Мюнхен и само 1 час престой! Много удобно и искам да ви кажа, че още на летището в Мюнхен като седнах в чакалнята и около мен само японци и седиш и неволно им подслушваш разговорите, беше много забавно. После няма да ви обяснявам пък в големия самолет, че бяха основно азиатци. Имахме 2 яденета, много вкусни. Имаше и около 25 радиостанции с каква ли не музика, от поп, джаз, класика и опера, до африкански, арабски, японски, корейски ритми. После пускаха и филми - проспах "Австралия" с Никол Кидман (как можах, не ме е срам!!!!) После даваха разни други неща, сутринта - дестки за лапетата. Периодично показваха на телевизора къде летим, разни характеристики като температура, височина и прочее, къде е сега нощта, обаче това който е летял на дълги полети го знае :)

Относно самото пътуване нямам забележки. Тъй като преди пътувах много до Хасково и обратно, някой път в рамките на един ден, съм се напътувала с влакове и рейсове. Искам да ви кажа, че като изключим приземяванията и излитанията, през останалото време имах чувството че пътувам във влак. Да, във влак и то български, щото те са шумни почти като самолета, даже на няколко пъти през първите часове в просъница си мислех нещо от сорта на "Колко друса тоя влак.....ааа, пардон, самолет". Да, после сама на себе си се смях. Та толкова по тоя въпрос - австрийските самолети могат да се сравнят с българските влакове по шум, друсане, но не и по обзавеждане :)

Не знам защо обаче през всичките тия 15 часа въобще не ми се спеше, само малко дремнах напът за Мюнхен и после повреме на Австралията филмът. Туй то. После кацнах на летище Нарита, префектура Чиба. Посрещнаха ме с плакати и прочее прегръдки. Оттам взехме влакче и след около 1-2 бяхме на гара Уено в Токио.

Излизам аз от гарата и познайте какво виждам - град като град, някак си и аз не знам какво да очаквам, но не ми беше нито толкова различно, нито толкова стъписващо....(явно нещо съм повредена). Друго нещо от типа "град-като-град": имаше ремонти по тротоарите, клошар, който се препичаше на слънце, но нито една кофа за боклук или някакви мръсотийки по улицата. Стигам до заключението, че това Токио е трудно за ориентация дори на хората дето живеят там. Съдя по немалкото лутане коя посока да се хване. И то е така, като слезеш от метрото имаш толкова много изходи като до всеки вървиш поне 10 минути, че ако случайно го сбъркаш и трябва да се върнеш отново... малко губиш време.


Ядохме въртящо се суши, което ще рече че чинийки със суши ти се въртят пред очите и ти само си избиаш каквото ти хареса. Накрая си събираш чинийките от сушито, които са с различен цвят и фигурка и е написано в кой цвят чинийка колко струва сушито и после само ти гледат чинийките. Много хитро. Чая и водата са безплатни, както навсякъде другаде също. Не можах да не снимам този часовник просто - искам и аз такъв!!!!!!


Това отляво са хората които ме посрещнаха: Тацуя (ТН мениджъра на стажа, с който си комуникирах през тези месеци), до него високата мацка с по-светла коса е Юука (която Марина оприличи на leader-ката на Morning musume - известна група тук), отпред отдясно е Рие (нея също познавах отпреди това) и Нао. Туй то, папкахме, бъбрихме и търгнахме с багажите да обикаляме. Преди това обаче ги оставихме в сейфче на гарата. Като се сещате, че като си заключиш багажа там, като се върнеш ще си го намериш непокътнат, щото дори и компютрите си оставихме. И после ходихме до Асакуса - онази голяма порта с нещо като голям фенер, пред която всеееки чужденец или турист в Токио имат снимки. Навътре има и храм де и пазарче, друг път ще се върна да се пошматкам повече, тогава просто нито ми се гледаше, щото нямаше да купя много нито нищо..... Не бях много изморена от пътуването, но исках поне да се преоблека и да се освежа, а такава възможност за съжаление ми се отдаде чак късно вечерта като се прибрах в квартирата където щях да остана следващите 2 дни. Но преди това имахме вечеря - голяма част от аиесекарите от локалния комитет на Риккйо Университета, една тайванка Ю-Шун, която беше дошла на почивка. С нея си говорихме на английски ест. като по едно време ме попита дали англ. не е официалния език в България, щото съм го говерала много добре (ест. дълеч съм от много добре-то, но се справям екстра) и като й казах, че си имаме наша си азбука направо онемя. Изобщо на много хора разправях за България, за азбуката ни и как прилича на руската, за да направят някакво сравнение. Ако продължавам в същия дух, може да има наплив на японски туристи в най-скоро бъдеще.

Айде стига толкова по първия ден. Имам още 3 дин да описвам от Токио като може да не ги описвам толкова подробно. Но на Welcome party-то ще отделя специално време.