Travelling..... Sofia-Munich-Narita

Hi, everyone^^ It's been a while. I had a real intention to write here but actually when I have to start writing I feel more lazy than you could ever imagine. But anyways may be I'm in a different mood, so..... Let's start from the beginning. And sorry, but forget about the English. I'm continuing in BULGARIAN, muhahaaha ^__^
Та, да започнем отначало....

Откак се помня все слушам как разни хора пътуват със самолет и им става лошо и какви ли не гадни истории свързани с това и дългите полети. Аз пътувах повече от 12 часа, да не кажа че май бяха 15! Тръгнах от София на 11.03 с полет на Луфтханза, прекачване през Мюнхен и само 1 час престой! Много удобно и искам да ви кажа, че още на летището в Мюнхен като седнах в чакалнята и около мен само японци и седиш и неволно им подслушваш разговорите, беше много забавно. После няма да ви обяснявам пък в големия самолет, че бяха основно азиатци. Имахме 2 яденета, много вкусни. Имаше и около 25 радиостанции с каква ли не музика, от поп, джаз, класика и опера, до африкански, арабски, японски, корейски ритми. После пускаха и филми - проспах "Австралия" с Никол Кидман (как можах, не ме е срам!!!!) После даваха разни други неща, сутринта - дестки за лапетата. Периодично показваха на телевизора къде летим, разни характеристики като температура, височина и прочее, къде е сега нощта, обаче това който е летял на дълги полети го знае :)

Относно самото пътуване нямам забележки. Тъй като преди пътувах много до Хасково и обратно, някой път в рамките на един ден, съм се напътувала с влакове и рейсове. Искам да ви кажа, че като изключим приземяванията и излитанията, през останалото време имах чувството че пътувам във влак. Да, във влак и то български, щото те са шумни почти като самолета, даже на няколко пъти през първите часове в просъница си мислех нещо от сорта на "Колко друса тоя влак.....ааа, пардон, самолет". Да, после сама на себе си се смях. Та толкова по тоя въпрос - австрийските самолети могат да се сравнят с българските влакове по шум, друсане, но не и по обзавеждане :)

Не знам защо обаче през всичките тия 15 часа въобще не ми се спеше, само малко дремнах напът за Мюнхен и после повреме на Австралията филмът. Туй то. После кацнах на летище Нарита, префектура Чиба. Посрещнаха ме с плакати и прочее прегръдки. Оттам взехме влакче и след около 1-2 бяхме на гара Уено в Токио.

Излизам аз от гарата и познайте какво виждам - град като град, някак си и аз не знам какво да очаквам, но не ми беше нито толкова различно, нито толкова стъписващо....(явно нещо съм повредена). Друго нещо от типа "град-като-град": имаше ремонти по тротоарите, клошар, който се препичаше на слънце, но нито една кофа за боклук или някакви мръсотийки по улицата. Стигам до заключението, че това Токио е трудно за ориентация дори на хората дето живеят там. Съдя по немалкото лутане коя посока да се хване. И то е така, като слезеш от метрото имаш толкова много изходи като до всеки вървиш поне 10 минути, че ако случайно го сбъркаш и трябва да се върнеш отново... малко губиш време.


Ядохме въртящо се суши, което ще рече че чинийки със суши ти се въртят пред очите и ти само си избиаш каквото ти хареса. Накрая си събираш чинийките от сушито, които са с различен цвят и фигурка и е написано в кой цвят чинийка колко струва сушито и после само ти гледат чинийките. Много хитро. Чая и водата са безплатни, както навсякъде другаде също. Не можах да не снимам този часовник просто - искам и аз такъв!!!!!!


Това отляво са хората които ме посрещнаха: Тацуя (ТН мениджъра на стажа, с който си комуникирах през тези месеци), до него високата мацка с по-светла коса е Юука (която Марина оприличи на leader-ката на Morning musume - известна група тук), отпред отдясно е Рие (нея също познавах отпреди това) и Нао. Туй то, папкахме, бъбрихме и търгнахме с багажите да обикаляме. Преди това обаче ги оставихме в сейфче на гарата. Като се сещате, че като си заключиш багажа там, като се върнеш ще си го намериш непокътнат, щото дори и компютрите си оставихме. И после ходихме до Асакуса - онази голяма порта с нещо като голям фенер, пред която всеееки чужденец или турист в Токио имат снимки. Навътре има и храм де и пазарче, друг път ще се върна да се пошматкам повече, тогава просто нито ми се гледаше, щото нямаше да купя много нито нищо..... Не бях много изморена от пътуването, но исках поне да се преоблека и да се освежа, а такава възможност за съжаление ми се отдаде чак късно вечерта като се прибрах в квартирата където щях да остана следващите 2 дни. Но преди това имахме вечеря - голяма част от аиесекарите от локалния комитет на Риккйо Университета, една тайванка Ю-Шун, която беше дошла на почивка. С нея си говорихме на английски ест. като по едно време ме попита дали англ. не е официалния език в България, щото съм го говерала много добре (ест. дълеч съм от много добре-то, но се справям екстра) и като й казах, че си имаме наша си азбука направо онемя. Изобщо на много хора разправях за България, за азбуката ни и как прилича на руската, за да направят някакво сравнение. Ако продължавам в същия дух, може да има наплив на японски туристи в най-скоро бъдеще.

Айде стига толкова по първия ден. Имам още 3 дин да описвам от Токио като може да не ги описвам толкова подробно. Но на Welcome party-то ще отделя специално време.